Харизматична, позитивна и изключително земна – ето така можем да опишем прекрасната Маргарита Хранова! Има безброй изяви зад гърба си в страната и чужбина - Куба, Италия, Полша, Германия, републиките на бившия Съветски съюз… Успешно се изявява и на театралната сцена. Емблематичен е дуетът ѝ с Вили Кавалджиев („Оставаме”) в култовия филм „Оркестър без име”. Категорична е, че не може да общува с „простаци”, но винаги се старае да намира доброто у хората. През годините учи двамата си синове да спазват семейните традиции и смее да твърди, че се радва на прекрасно семейство.
Опитайте се да ни дадете 3 определения за себе си, започващи с първата буква от името ви.
Не мога да кажа, че съм мързелива, защото не съм! В първия момент това ми дойде на ум (смее се). Ами… магнетична, мотивирана и можеща.
Кое смятате, че е най-ценното Ви качествo?
Никога не съм се замисляла, пък и аз ли трябва да го кажа това. Най-трудното е човек да се самоопредели. Може би това, че съм отговорна във всяко начинание.
Определяте ли се като щастлива жена? Какво за Вас е щастието?
Да, определям се. Мисля, че, както в кариерата, така и в живота ми е провървяло. Нещата са се подредили по най-естествения начин. Работя това, което обичам и имам прекрасно семейство.
Критична ли сте към себе си и към околните?
Изключително самокритична съм, винаги си намирам кусур. Никога не съм доволна от себе си, макар другите да твърдят, че няма причина. Към останалите определено не съм толкова критична, търся доброто в хората.
Суетна ли сте? Прекарвате ли много време пред огледалото?
Не бих казала, че съм суетна. В умерени количества, дори понякога съм небрежна. Не обичам натруфените и неестествените неща. Обичам да ми е удобно, но да изглеждам добре, все пак хората ме познават.
Как се грижите за косата си?
Просто използвам качествена козметика. Моята коса има нужда от подхранване, заради честото третиране и съм открила помощник в лицето на Macadamia Professional.
Кое смятате, че прави една жена женствена?
Една жена трябва да има форми, фигура от една страна, а от друга – излъчване. Не е нужно да е красавица, за да излъчва женственост. Разбира се, държанието е много важно – не трябва да е нахално, а фино.
Вие сте красива и популярна жена и със сигурност през годините е имало много мъже покрай вас, това давало ли е поводи за ревност от страна на съпруга ви?
Дори да е имало мъжко внимание, не съм позволявала да… А ѝ всички знаеха колко съм сериозна с моя съпруг и колко е специален той за мен. Те просто не смееха. Имало е обожатели, но никога не са били нахални.
Как всъщност се запознахте със съпруга си и как Ви предложи брак?
Ох, то е много сложно. Ние се оженихме тайно. Преди години изключителният Емил Димитров ме покани на едно турне, аз бях съвсем млада певица. Помоли ме да направя вокал на една негова песен - „Каква невяста си била ти, мамо”. Там видях мъжа ми, той беше в неговия екип. Много красиво момче, чаровник! Тогава се запознахме, прехвръкнаха искри. Моите родители много го харесваха, до момента, в който разбраха, че е в развод и има дете. Казаха ми - „Не, забрави за него”, все пак бяха консервативни родители, нормално. Аз исках да съм с него, но в един момент мъжът ми ми каза или ще се оженим, или ще се разделим. Една сутрин нашите отиват на работа, аз ги изчаках да излязат, сложих си бяла блузка и черен панталон и хукнах към райсъвета. Подписахме и след това отидохме в „Руския клуб” да се почерпим и това беше. Като съобщихме на нашите, майка ми щеше да припадне, а баща ми нищо не каза. Даже майка ми май му удари шамар.
Голямата сватба липсва ли Ви?
Никак не ми е липсвала. Това за мен е страшна суета. Не съжалявам, че не съм се облякла в бяла рокля, защото през годините съм слагала различни тоалети на сцената.
Определяте ли се като „луда глава”, имайки предвид начина, по който сте се омъжили за съпруга си?
Бях ужасно „луда глава”, дори и като малка. Играех все с момчетата, защото ми беше по-интересно с тях. Не бях от най-послушните деца.
Импулсивна ли сте?
Понякога се втурвам без много да разсъждавам, но това беше като бях по-млада. Сега вече не. По-скоро се отдавам на вътрешното си усещане, на инстинктите си, които никога не са ме подвеждали, но не съм била неразумна.
Как решихте да се впуснете в приключенията „Биг брадър” и „Като две капки вода”?
Ами, покани ме екипът (смеем се). За „Биг брадър” ме убедиха моите деца, аз се притеснявах, защото се чудих какво ще правя по цял ден, как ще ми минава времето. Никога не съм се притеснявала от това дали ще се „изложа”, няма от какво. За „Капките” също много се чудих, защото от години градя мой стил и съм разпознаваема като изпълнител. Не знаех дали ще се справя с имитациите, но това беше предизвикателство за мен и реших да се пробвам!
Научихте ли нещо ново за себе си по време на предаванията?
Научих, че съм търпелива, че успях, Боже мой!
Кой беше най-трудният и най-приятният ви образ през сезона? Защо?
Любим нямам, но най-необичаен за мен беше образа на Гери-Никол. Другият е на Софи, но защото много харесвам песента Едерлези. Най-трудната ми имитация беше на Дони, той има много специфичен глас. Всички образи бяха трудни, но се постарах.
Имахте възможността да бъдете имитирана от колегите, с които работихте в "Като две капки вода", в коя имитация се припознахте повече – на Славин или Софи Маринова?
За Славин беше трудно, въпреки че има висок глас, той е мъж. Софи обърка текста, не знам какво стана. Харесвам и двамата.
Как се чувствахте, когато излизахте на сцената и знаехте, че ще има жури, което да ви оценява?
Не е хубаво! И аз съм била жури за млади поп-изпълнители, знам, че има притеснение, но човек се амбицира, за да докаже, че може.
Имахте ли си личен фаворит? Кой?
Иван много ми харесваше, защото правеше интересни образи. Той е актьор, влизаше истински в образа. Всички се представиха страхотно – Боби, Славин, Златка… Може би за нея беше най-неочаквано, че може да пее.
След успешния сезон на предаването ще се отдадете ли на заслужена почивка?
Предстои ми турне – „45 години на сцена”, ще бъде с приятелите от „Капките”. Поканила съм Славин, Софи и Боби. Концертът в София е на 13 ноември в зала 1 на НДК.
Ако някой ден напишете автобиографична книга, как бихте я озаглавили?
Не съм мислила. Имам приятели, които отдавна ме карат да направя такова нещо.
Семейство, кариера …имате ли несбъдната мечта?
Поставила съм си цели и задачи, но за мен най-важното е да съм жива и здрава и да продължавам да работя.